182. Бавно веч изчезнува

1. Бавно веч изчезнува
Дневната виделина;
Аз, от труд освободен
От товара на тоз ден -
Падам пред престола Твой,
Тебе търся, Боже мой.

2. Беззаконията ми
Милостиво изглади;
Всяка грешка, всяко зло,-
Скришното, откритото:
Скрито от очите Ти
Няма нищо, Господи.

3. На тоз кратък земен ден
Краят близо е за мен:
Господи, при Себе Си
Приеми душата ми,
Та, от скръб и грях далек,
Да живея с Теб во век.

4. Ти без грях опитал си
Всите наши слабости:
От престола на небе
Погледни към слабите:
Спасе наш, помилвай ни,
Чуй гласа на тез молби.