219. О Прибежище добро!

1. О Прибежище добро,
О Ти вечна канаро,
Ти разцепена за нас,
В Тебе да се скрия аз.
Из Господните ребра
Кръв излезе и вода:
Само те ще ме спасят
И умият от грехът.

2. Радостта ми и да е
Ангелска, ил сълзите
Непрестанни и да са,
Те не могат никога
Един грешник да спасят.-
Да омият от грехът;
Но Ти, вечна Канаро,
Си прибежище добро.

3. Нищо аз в ръцете си,
Не донасям господи:
Празен е и трудът мой,
Та залавям кръста Твой.
Гол съм - даваш облекло;
Нищ съм - даваш все добро;
Гладен, жаден - ястие
Даваш Ти и питие.

4. В скоротечний тоз живот,
И когато вече в смърт
Аз затворя тез очи,
Господи, Ти близ бъди;
Близ и в тоз плачевен дол,
И пред съдния престол,
О Прибежище добро,
О Ти вечна Канаро!

Ноти

Съдържание